Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.
Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.
Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
След първородната Демия, баща им бленуваше син, но никога след Саня не
Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където
– Може и да ти се получи. – Но аз не умея – въздъхнал Умка. Майка Мечка ласкаво потупала сина си зад ухото и му показала гларусите, кацнали […]
Тръпки я побиха като си представи, че в дома ѝ можеше да дойде Разкази за Саня проститутка, която да мърсува между вещите ѝ.
Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.
сякаш къртици бяха изкопали полята, Ясен се отправи към гората над селото. В края й,
- Да те лекувам, но така няма да стане, нямаме презерватив.
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
– Що стори, Саньо? – попита запъхтяна Демия, която се криеше зад дървото от
– Чедо имаш, нема да те вземат у манастира! – Демия падна в краката му и